Стефан ГецовПавел Матев: Натрупани мълчания

И заживях разделни дни...

О, мисъл...

Живея просто като дъх...

Внезапно ли се озовахме...

При реката на детството свято...

И трепетно и младо ехо...

Ти идеш от снега...

Ти сън ли си...

Различна орис...

Единствена като съня...

Сестра на птиците...

Сами. По жълтите листа...

В кафявата магия на гората...

Знам разни часове...

Има вече и тъмни дъги...

Ела, че притъмня...

Замиращите стъпки на жената...

Умират сънищата рано...

Опияняваща и тиха...

В тоя зимен понеделник...

Ще си отидем...

Случайност...

Излезе вятър...

Галерия, пейзаж...

Стари пътища...

Защо ми спомняш...

О, аз сполучих...

След бурята...

Аз взех от твойта слабост...

От щастие или от рани...

Помнете, че морето съществува...